Вече три месеца, периодично, веднъж седмично при мен идва един старец.
От онези малки хора, родили се в периода след войната, борили се за "светлото бъдеще" и видели тъмния му край.
Старецът е винаги изпран, с леко набола брада и бели неподрязани мустаци.Носи от онези старомодни очила с пластмасови рамки, по ръцете му личи, че не е от прекаралите живота си на бюро - има доста мазоли и пукнатини по тях, ноктите са начупени и грапави.Но очите му гледат с доброта, и макар да осъзнава своето невежество спрямо модерните технологии, човекът идва и все ме моли да му помогна да си изпрати писмата до сина и внуците си в чужбина.Помагам му - има нещо трогателно в тоя старец, който 4 пъти месечно идва за да осъществи връзка с потомците си, пръснали се по целия свят.
Днес пак дойде.По навик - да гласува.Дойде чак от родната си Белащица...Прати писма на сина и единия си внук, с пожелания да се съберат по-скоро.Имам чувството, че е глава на огромно домочадие, както е било някога при славяните...Спомням си, че изпращах писмо, което беше точно на тази тематика.....Горките старци...оставени сами, и единствената им връзка със децата им е една бездушна машина, която убива интимността на писмото, написано на ръка.Но така е по-достъпно за тях, защото международната поща е скъпа.А аз не вземам пари на стареца - гузно ми да го правя.
Горките стари хора...доживели може би най-големия си кошмар...

Също стара творба

.. каква е тази тийн позиция да наричаш 60-годишните "старци"?
Майка ми е родена преди края на войната и си е гадже, та дрънка!:)

Като се вземе предвид, че е писано преди 4 години....

Старецът живее с мисълта за тях, за живота им, за премеждията и преживяванията им. А как само иска да са всички заедно - да се уважават и обичат. Но пръскайки се по целия свят, надали се чувстват като едно семейство, особено и младите, които не се замислят з атези неща. А е важно - семейството и взаимоотношенията, близостта. Тя се изпарарява - от разстоянията, технологиите.....