Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2009 16:57 - Смърт,Болка и Страдание
Автор: kanareika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3198 Коментари: 3 Гласове:
1



Смърт,Болка и Страдание

"Всеки друм става тесен за двама,
Всяка раздяла е бременна с мъка.-
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!"
П.Пенев



Още една раздяла.За кой ли път се разделяме.Може би ще се срещнем...Някога и някъде...Но дали ще е в тоя живот?Не знам.По-добре да не е в тоя живот.Много болка си причинихме един на друг.Прекалено много.Всичко започна с една Смърт.След това дойде Страданието.Прекалено много стадах.Прекалено много.Това страдание остави своя отпечатък в очите ми, остави две вертикални бръчки на челото ми.Остави и леко привеждане в иначе гордо изправения ми гръб.А Болката?Болката никога не е спирала да ми бъде спътник.Болка от Смъртта, Болка от Раздялата, Болка от Страданието.Толкова много боли....Прав е Марчинко – боли ме, значи съществувам...Много е прав.В момента се чувствам толкова жив, че повече няма на къде...Или има?Не искам да знам колко още има.Всеки ден гледам Смъртта.Всеки ден страдам.Всеки ден ме боли.След онзи ден, в който метафорично бях убит.След онова тежко признание и след последвалите няколко “официални” раздели....Едва тази, сегашната, е истинска.Знам го аз, знаеш го и ти.Боли ме от това.Но нищо

Аз вече имам моята нова Света Т роица – Смърт, Болка и Страдание.Не е хубава, не е канонична, но си е моя.Нека звучи издухано, нека звучи откачено и прочие конски лайна.Тя си е моя.А за нас, двамата, остава само спомена.Спомена от всички онези моменти, в които имахме друга, наша Света Троица:Любов, Щастие, Разбирателство.

Отсега нататък аз ще се подчинявам единствено на тази, МОЯТА, Света Троица.Защото няма друго за мене.И ще чакам деня, в който, според думите на Атос, горчивите спомени ще станат сладки.Всеки един пробив беше спомен.Помни това!!!А последният спомен...Точно него успях да забравя.Няма смисъл вече да правя аутопсия на една любов.Причина за Смъртта – “не трябва”.Записано в смъртният акт – остра липса на чувства(нима?).Подпечатал и подписал: дежурен патолог Сърцето.Подписал и подпечатал първи свидетел – Мозъкът.

Подписал и подпечатал втори свидетел – Душата.Съдебно заключение – по-нататъшна връзка невъзможна.

И когато се обадиш след седмица да се видим “на чайче”, ще се надявам експертизата да е била правилна.Иначе ще се наложи ексумация на трупа на тази Любов, и нова аутопсия.А това не бива да се допуска.Вече наруших дадена дума – за пръв път в живота си!!!Това е достатъчно.Това стига.Както е достатъчен и един дебалансиран 5.45мм в мозъка.Както е достатъчна и капсула цианкалий.Ясен съм, нали?Погреби чувствата.Аз ги погребвам сега.Ще идвам да чистя гроба от плевелите на времето, на всяка Задушница(или Св.Валентин, кое е по-удачно?) ще раздавам малко на близки и познати “ за помен”.Защото само спомена ще остане, ще остане единствено той и една снимка.Снимката се губи...”Умирахме с теб за кой ли път”...Дали?Умирахме ли?Май да.А раждахме ли се след това?Май не.Ще останат малко руси косми по четката ми за коса(която вече отдавна не използвам), ще останат една-две книги, петно кръв на мястото на последното ни самоубийство и една огромна дупка в душата ми.Ще си намеря друго момиче, твърдиш.Да, сигурно.Ще си намеря и нова Смърт, нова Болка, и ново Страдание.Ще ги намеря.А можеше да не ми се налага да ги търся.След като имах теб.Но...”Всеки своя пътека си има”...Правилно.И всеки има свой собствен ад, съставен именно от най-хубавите спомени.И ще стане като в приказката за стареца на смъртния одър и тримата му синове.Вместо да сподели с тях опите си, да им даде съвет или мъдрост занапред, той запява за своята едновремешна изгора, която избягала от него.И той се оженил за друга – тяхната майка.Но споменът останал.И се превърнал в песен.Песен-Страдание, което старецът носил на устата и в душата си цял живот.До Смъртта си.А кой знае каква Болка му е причинявал този спомен.За да съчини цяла песен за него.И с нейното име на уста да издъхне.Но да го носи цял живот.



Смърт, Болка, Страдание...Света Троица.Моя.Единствено моя.Защото нищо друго не е.И сега разбирам причината за ....Смъртта ми.Това, че исках да бъдеш единствено моя.А ти не си могла да понесеш това.Това е било твоето страдание.Което се превърна в моя Смърт.Поне е само моя....



Смърт, Болка, Страдание.Дано сега разбереш, какво съм имал предвид.



Тагове:   болка,   страдание,


Гласувай:
1



1. kanareika - Да...
13.08.2009 18:37
До по късно - докато Смъртта ви раздели, нали ;)
цитирай
2. darkenedangel - Ъммм не съвсем ;)
13.08.2009 23:22
Eто това по темата ...

http://www.youtube.com/watch?v=iNKmHvI1s8o
цитирай
3. injir - Всяка раздяла е една малка смърт. Но ...
15.08.2009 00:50
Всяка раздяла е една малка смърт. Но дълго не унивай. Остави се по течението на времето. То лекува.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kanareika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 82624
Постинги: 36
Коментари: 67
Гласове: 135
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031