Антиейджинг
„И кой те не руга със хули гадки”
И.Вазов
Седя си на село в кенефа, дефекирам и в духа на най-добрите кенефни традиции чета парче от вестник. Чета си, значи, автоматично отбелязвам грешки в текстовете и по едно време пред очите ми попада думата „антиейджинг”. Ама така написана! Малко вляво от тлъстото и ярко заглавие... Да видим... Това би трябвало да означава „противоостаряване”. Естествено, не съм сигурен, английският ми е поръждавял, пък и никога не е бил на голяма висота, независимо от оценката в дипломата. И тука се сетих за Балан, Смирненски и Карбовски. Ако се чудите кое е общото между тях тримата, то ето отговора: Балан ратуваше за чист български език, Смирненски го е възпял по следния начин – „Гърбосложен на кревата, аз жадувам твоя стан и в унесица благата стих редя ала-Балан”, а Карбовски беше говорил някога, някъде по темата.
Естествено, аз не съм Балан и не ратувам за чист български език( или поне не толкова активно), но ме отвращава огромното количество „паранглизми”, окупирали нашия език(паранглизъм е моя дума, означава „паразитен англицизъм”). Разбирам, че езикът е отворена и непрекъснато развиваща се система, но това нашето не е развитие, а западане. Когато попитах баба ми, знае ли какво значи антиейджинг, тя отговори:” Че отде да знам, т’ва е за учените”. А вестникът е насочен(таргетиран, по научному) към хората от третата възраст. Явно има такава тенденция в културното развитие на България, да се взема чуждото, да се прегръща с нежна, любяща грижа, за да ни издигне повече в очите на околните(и най-вече в нашите собствени). Ето ви малко примери – гърчеенето на определени прослойки от населението в началото на Възраждането, франкофонизацията сред младежите малко преди Освобождението, русифицирането след Освобождението, алеманизацията( знаете ли какво значи?) , започнала с Фердинанд и приключила при комунистите, последвалата още по-силна русификация, американизацията през 90-те(стигнахме ги американците, че ги и задминахме!) и европеизацията днес.
И докато тези мисли подскачат из ръбестия ми череп, вече бях някъде около Костенец, в пътническия влак(по-добре мога да се насладя на гледките с него). До мене седеше пребрадена с бяла, лекьосана кърпа бабичка, навлечена с червеникаво шушлеково яке, с боси крака, пъхнати в няколко номера по-големи мъжки маратонки и с лека натрапчива миризма на кравешка тор. Бабичката доволно отпиваше от пластмасово шише „течна менделеевка”, примляскваше с беззъбите си уста и на къртичето й лице беше изписано неподправено удоволствие. Оставих настрани „Кръстникът” на Пузо и я огледах по-подробно. Знаеше ли тази очевидно бедна жена, прекарала живота си в тежък труд( мазоли и пукнатини като нейните не се получават по ръцете от местене на папки) що е то антиейджинг? Интересуваше ли я? Знаеше ли тя, която най-вероятно цял живот се е мила с домашен сапун, къде се въди животното „спа” и какво яде? Имаше ли значение, че изглежда и мирише като „шит”? Не. За нея имаше значение, че се наслаждава на бутилчицата втечнени химикали, носещи гордото име „ grape juice”, произведени от фирма с не по-малко гордото( и българско) име „Eurojuice – ПРОМ”. И точно в този момент тя ми заприлича на България и българския език – захабена, понамирисваща на тор( а не на гюлево масло), с мръсни и опърпани дрехи, стиснала „натуралния” плодов сок на чуждите думи, плакнейки небцето си с тях, доволно мляскайки... Какво от това, че в ЕС българският също е официален език и се хвърлят милиони за преводи на български? Ние си имаме шльокавица(shtoto ni marzi da pishem sms-I na kirilica) и сме „куул” типове, щото знаем разни „фешън” думички... Българския кучета го яли.
17.01.2010 08:16
