Постинг
12.08.2009 16:47 -
Почивка
Отново на село.С миризмата на млада зеленина, прясно разкопана пръст и цъфнали билки.Спокойствие и тишина.Стоя на спирката и гледам некролозите на стълба.С всеки изминал ден хората остават по-малко.А си бях тук преди едва месец.Отишли са си завинаги много мои познати.Прадядото на един приятел.Бащата на далечен роднина.Приятел на баща ми...Гледам некролозите - олющени вече от пролетни дъждове,с размазани снимки...Гледам ги и си мисля за Градище - там са гробищата, с червеникава, глинеста почва, под която почиват толкова хора...Там почива и дядо Петьо - комшията,който доживя да ме види войник, но не можа да дочака благодарност от сина си.Там е и баба Вана - тя, която ме учеше да ходя,но не можа да ме научи да се пазя от лошите хора.Там почива и Ванчо - внукът на другият комшия - дядо Ванчо, който ме научи да разчитам следи(горски беше) - беше по-голям от мен,смътно си го спомням....Там лежат един до друг дядо и татко...Помня, като боядисвах оградата около гробовете...Бронзът блестеше някак странно празнично, а мен ме душеха сълзи, като гледах купчините пръст, наоколо боровата гора миришеше на дъжд и смола, а в очите си усещах неприятното парене на сдържаните сълзи.
Дойдох да почина тук.Дано някога се присъединя към роднините си, към старите приятели, които останаха завинаги деца и не успяха да пораснат.Дано ме чака още дядо поп Иван, който ме научи на мъдростите си, от който узнах тайните на билките....Дано да успея да си почина....
Ако ли не - надявам се поне червеникавата пръст на Градището да ме завие ласкаво някой ден...Знам - след мен ще остане болка, но това е съдбата на човека.Дано оставя някой Стоян или Атанас след мене,който да дойде да боядиса оградата на гробовете ни с бронзова боя...Там където ще почиваме тримата - аз, баща ми и дядо ми.
Това е старичко.
Търсене
За този блог
Гласове: 135
