/кратък критически поглед/
За разлика от така добре познатото хайку, което чрез описване на природата предизвиква осмисляне на вътрешната, то хуйкуто, чрез описване на вътрешната ни среда предизвиква осмислянето на всичко, че дори и на околната среда. Това са кратички разкази, малки късчета проза и стихчета, толкова директно намекващи, че за самия намек и място не остава. Идеален пример за хуйку е творбата на споминалият се Иван Методиев :
„Пролет е.
На мустака на шефа -
косъм от путка.“
Кратко, ясно, точно. И директно.Никой не може да каже, кой точно е създателят на хуйкото, но Андрей Слабаков с неговата кенефна лирика и Светлозар Витков, с неговите „витковизми“ могат да претендират поне за неговото широко разпространение. Вече няма да се употребяват грубите и неточни определения от рода на вулгарна проза, литературна порнография, кенефна лирика. Не! Сега вече има „хуйку“. За много хора хуйкуто е и ще бъде морален отпадък. Не съм на това мнение. Това е стил, описващ неща, които са напълно естествени, но просто са зарити под псевдоморални крясъци за мръсотия, цинизъм и халтура. Или никой от вас не сере? Прощавайте - „дефекира“. Хуйкуто е израз на българската душевност от последните трийсетина години. Тази душевност избива най-често в изобразяването на изконния фалически символ къде ли не, има я в устите на шофьорите, дъвчещи епитети, по футболните стадиони и държавните учреждения.
Ние българите, сме ужасни. Много по-ужасни, отколкото си мислят разни еврокомисари. Неслучайно в един италиански речник „българин“ е символ на „брутално, вулгарно“.
Пример е големият импровизатор на хуйкуто Христо Стоичков, който отговори на опиталите се да го привлекат на своя страна полити в своя характерен стил: „Имам три златни топки. Можете да ми ги подържите“. Браво, Ице! Години наред ти радваше съдии и публика със своите творения. За съжаление - винаги недооценени.Мисля, че няма нужда да се прави АНАЛиз на творбите на Слабаков и Витков, които са добре известни на почитателите на стила, но просто за кратко ще се спрем върху лиричната творба „Момичето“ на Витков:
„Колко ти струва да разплачеш момиче,
особено ако не си го обичал и колко
ти струва да праснеш момиче отзад.“
Смисълът е ясен сам по себе си - и причиняването на временен психичен дисбаланс на индивид от женски пол, предпоставките улесняващи това, осъществяването на анален/евентуално/ полов акт, или просто да шляпнеш дадения индивид по задника и стойностният еквивалент - „Нищо не струва“.
Една голяма част от психиката на съвременния българин, изразена кратко и ясно. При това с подбрани изразни средства, ритмика и стил, малко достъпни за други автори.С това се надявам да съм хвърлил поне бегъл поглед върху „хуйкото“.
