Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2009 10:48 - В търсене на позитивното
Автор: kanareika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1955 Коментари: 4 Гласове:
0



- Ти не търсиш позитивното. Правиш негативни изводи и страдаш от липса на обективност.

- О, не! Това е моята обективност, макар че, технически погледнато се нарича субективност.Но това вече е семантика...А аз позитивизъм си търся. И го намирам. Всеки ден. Всяка минута, ако щеш. Намирам позитивното в кукумявката, кацнала на терасата на отсрещния блок, огрявана от розовите лъчи на изгрева. Виждам го във врабчетата подскачащи по прашните тротоари, в мъхнатия бръмбар, лазещ по изумруденото стръкче трева и отръскващ кристалночистите капки роса. Зареждам се с добро настроение, посрещайки изгрева над блоковете, докато отблясъците от стъклата на преминаващите коли ми намигат веселяшки. Отмивам лошотията със студената вода на планински потоци и реки, с вонящата на хлор гадост от чешмата или просто я изчовърквам с нокти, като гурел от края на клепача.

               Усмихвам се, гледайки в чистите и ясни бебешки очи, наблюдавайки невинните детски игри или шахматните „турнири“ на пенсионерите в парка.Дишам с планинските ветрове и морските вълни, изливам гнева си с пролетните бури и се усмихвам отново с дъгата, блясвайки с очи като слънцето, пробило отново през облаците. Веселя се с приятели, докато пием бира в парка или правим идиотщини вкъщи, разпускам психически в дълбоките недра на земята, обкръжен от вечен мрак или носейки се по разпенените речни вълни, които с грохот се разбиват в бреговете, заливан от водни пръски и слънчеви лъчи.

Наслаждавам се на обикновената, проста храна, която доставя удоволствие именно с това - че засища глада. Усещам радостта от живота в изтръпналите си мускули, в умората и болката на издрасканите си ръце, в соления вкус на потта, глождеща очите ми.

              Приятното го има и в кехлибарената бира, пенеща се в бутилките, в кристалите на благородната мастика и в рубинените искри на домашното червено. Представи си само - жега, задух, а ти седиш на сянка и отпиваш ледена бира от чаша, покрита с водни капчици. Или вечер в планината, отминал е горещият летен ден, огънят гори, отстрани бълбука поточе, носи се миризма на смола. В канчетата проблясва с кристалите си мастика, изстудена в потока. Отпиваш, замезваш с кисела краставичка, намазана с извара и счукани орехи. С приятелите лежите направо на тревата и водите ленив разговор. Приятно, нали? Ами свински пържоли? Как може дори да си ги представиш, без до тях да има висока чаша, пълна с червено вино, което сам си направил?

              Та не ми говори, че не търся позитивното.Търся го и още как! Погледни това момиче. То явно се връща от среща с приятеля си. Виж как греят очите й, как весело и мило се усмихва. Нима не ти става хубаво и на теб? Не усещаш ли приятното, милото, красивото и доброто около себе си?

Огледай се!Отвори очи!Заслушай се! И се усмихни.

 



Тагове:   позитивизъм,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Баба ти да се изкаже :)
23.07.2009 10:59
Лъжеш Атанасе лъжееешшшш...това е просто разказ хихихихихии :)
цитирай
2. kanareika - Хаххахаха
23.07.2009 11:10
Така е, бабо, това е просто разказ. И нищо повече :)
цитирай
3. injir - Щастието пак ли преминава през с...
28.07.2009 18:48
Щастието пак ли преминава през стомаха?
цитирай
4. kanareika - Не мисля...
30.07.2009 23:30
По-скоро през цялото тяло :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kanareika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 91293
Постинги: 36
Коментари: 67
Гласове: 135
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031